×
Настъпването на Началото на зимата, известно на китайски като Лидун, е важен слънчев период, който оцветява пейзажа с по-тих и вглъбен подход. Той представлява решаващ завой в традиционния лунно-слънчев календар, символизиращ приключването на жътвата и официалното начало на зимното владичество. Енергията на природния свят преминава през дълбока промяна; ярката, разширена жизненост на есента отшумява, за да направи място на период на вътрешно съхранение и икономисване. Животните започват своя дълбок сън, дърветата стоят голи срещу небето, а над полетата се спуска усещане за видима неподвижност. Това не е време на загива, а напротив — на задължителен покой, необходимо дремане, което събира сила за избликването на живота през предстоящата пролет. За човечеството тази преходна фаза служи като силен призив да забави хода, да отрази ритъма на природата, като обърне вниманието си навътре, и да подготви тялото и ума си за по-студените и по-мрачни месеци напред.
Кулинарните традиции по време на Началото на зимата са дълбоко преплетени с принципите за подхранване на тялото и запазване на топлината. В различни региони обичаят да се укрепва организма с питателни, богати на енергия храни е разпространен. В Северен Китай приготвянето и яденето на думплинги е почти ритуална практика. Подготовката на фарша, ограждането в нежното тесто и споделянето на парещите горещи думплинги със семейството е жест на топлина и съпричастност, който противодейства на настъпващия студ отвън. Поговорката „Яж думплинги на Лидонг, иначе ушите ти ще замръзнат“ забавно подчертава вярването в силата на това ястие да предпази от студа. В Южен Китай предпочитанията често са насочени към по-пълнокръвни супи и гозби. Съставки като джинджифил, ягоди годжи, черни бобове и месо се варят бавно във възстановяващи бульони, които се смятат за тонизиращи за вътрешната енергия на тялото и засилващи защитните му сили. Топли тестени топчета от лепкав ориз, понякога готвени в ароматен бульон или сладък сироп, са друг популярен избор, като лепкавата им, топла консистенция се възприема като източник на комфорт и продължителна енергия.
Извън кухнята Началото на зимата носи богато платно от културно и духовно значение. Това е време за почитане на предците и размисъл върху цикличния характер на съществуването. Някои семейства извършват церемонии, за да изразят уважението си, благодарност за реколтата през годината и да търсят благословии за зимата. Философската концепция за балансиране на ин и ян също е дълбоко значима по това време. Зимата се счита за връх на ин — характеризиращ се със студ, тъмнина и покой. За да се запази хармонията, е важно да се развиват ян енергиите чрез достатъчен почив, запазване на топлина и употреба на затопляща храна. Този период насърчава по-спокоен социален график, канейки към дейности, които подхранват духа, като четене, писане, медитация или наслаждение на суровата красота на зимен пейзаж. Това е сезон за запазване на жизнената енергия, подобно на мечка в хибернация, и за тих размисъл. Докато светът навън потъва в своя заснежен сън, Началото на зимата предлага ценна възможност да спрем, да оценим тишината и да съберем вътрешните си ресурси, за да излезем през пролетта обновени, устойчиви и готови за нов цикъл на растеж.
