Инцидентът от 18 септември 1931 г. не е просто глава от историята – той е живо споменание, запазено чрез исторически реликви, мемориални зали и паметници по цяла Китай. Тези обекти, които варират от останките от железопътната линия Лиутяоху до големи мемориални музеи, служат като важни образователни инструменти, които помагат да се предадат уроците от инцидента на бъдещите поколения. Те също увековечават паметта на онези, които са страдали и са се борили по време на окупацията, осигурявайки тяхната история да не бъде забравена.
Един от най-значимите исторически реликви, свързани с инцидента на 18 септември, е железопътното местоположение Лиутяоху в град Шънян, провинция Ляонин. Точно тук японската армия Квантун детонира експлозиви вечерта на 18 септември 1931 година, за да оправдае военното си нападение. Историческите документи разкриват, че експлозията е била прецизно планирана; японски военни документи от онзи период, които днес са изложени в музея на обекта, показват подробни чертежи на акта на саботаж и протоколи от комуникации, координиращи провокационното събитие.
Днес обектът е запазен като исторически паметник, с участък от първоначалната железопътна линия, каменен маркер, посочващ мястото на експлозията, и малък музей, в който се излагат снимки и артефакти от инцидента. Посетителите могат да видят точното място, където е станала експлозията, както и реликви като инструментите, използвани от японски войници за поставяне на взривните вещества, и останки от униформа на китайски войник, открита на местопрестъплението. Наскоро открита метална табелка от вещите на китайски войник, гравирана с името и номера на подразделението му, е добавена към експонатите, осигурявайки трогателна лична връзка с жертвите. Железопътният обект Лютяоху е мощно напомняне за произхода на инцидента и помага на посетителите да разберат предварително планирания характер на военното действие на Япония.
Друга важна забележителност е музеят „История на 18 септември“ в Шънян, посветен на документиране на инцидента и последвалата окупация на Североизточна Китай. Открит през 1991 г. по случай 60-ата годишнина от инцидента, музеят заема площ над 30 000 квадратни метра и включва няколко изложебни зали, открити изложебни площи и мемориален площад. Експонатите в музея са подредени хронологично – започвайки от предисторията на инцидента в началото на 20-ти век, минавайки през събитията от 18 септември 1931 г. и окупацията на Североизточна Китай, и завършвайки с усилията на китайския народ за съпротива и крайната победа във Войната за съпротива срещу Япония.
Експонатите в музея включват широк спектър от артефакти, като японски военни униформи, оръжия и документи; лични вещи на китайски граждани и борци от съпротивата, като писма, дневници и дрехи; както и мащабни диорами, изобразяващи ключови събития, като атаката срещу казармите Бейданъйн и формирането на доброволчески армии. Едно особено потресаващо изложение представлява реконструирана японска стая за разпити, комплектувана с реплики на инструменти за мъчения, използвани по време на окупацията, базирани на свидетелски показания на оцелели. Един от най-въздействащите експонати е стена, покрита с имената на над 300 000 китайски граждани и военнослужещи, загинали по време на окупацията на Североизточен Китай. Музеят използва съвременни технологии, като виртуална реалност и интерактивни дисплеи, за да направи историята по-ангажираща за по-младите посетители. Например, посетителите могат да използват VR слушалки, за да „преживеят“ нощта на 18 септември 1931 година, както я е виждал обикновен китайски гражданин, живеещ в Шенян. Освен това, функция за разширена реалност позволява на посетителите да сканират определени артефакти и да гледат кратки видео реконструкции на исторически събития, свързани с дадения предмет.
Освен Шънян, има още много паметници и монументи, посветени на инцидента от 18 септември, разпръснати из цял Североизточен Китай. В Чанчун, провинция Дзилин, Мемориалната зала на Североизточната антияпонска обединена армия отдаде чест на военните, които са се борили срещу японската окупация като част от Североизточната антияпонска обединена армия — основна група на съпротивата, сформирана през 30-те години на ХХ век. В музея са експонирани оръжия, използвани от армията, лични вещи на нейните лидери и снимки от техните битки. Особено внимание привлича ръчно написана карта с бойна стратегия от генерал Ян Дзингю, прочут лидер на съпротивата, която ясно показва тактическия гений на антияпонските сили. В Харбин, провинция Хейлондзян, площадът „Паметник на 18 септември“ включва голям паметник с изсечени думи „Паметник на инцидента от 18 септември“, както и фонтан и градина, посветена на мира. Всеки година на 18 септември на площада се провежда торжествена церемония, на която жителите полагат цветя и запазват минута мълчание в памет на загиналите.
Тези исторически реликви и паметници имат решаваща роля за предаването на историческата памет към младите поколения. В Китай училищата често организират екскурзии до тези обекти, където учениците научават за инцидента от 18 септември чрез водени разходки, лекции и интерактивни дейности. Например в Музея по историята на инцидента от 18 септември учениците могат да участват в „исторически преигравания“ на дейности на съпротива, като писане на подземни вестници или опаковане на провизии за доброволчески армии. Тези дейности помагат на учениците да се свържат лично с историята, превръщайки я в нещо повече от поредица от дати и събития. Музеят също провежда годишни конкурси за есета сред учениците, насърчавайки ги да размишляват върху значението на историческите събития и тяхната актуалност днес.
Тези обекти привличат всяка година голям брой както местни, така и международни туристи. През 2023 г. музеят „История на 18 септември“ е посетен от повече от 1,5 милиона души, включително туристи от Япония, Южна Корея, Съединените щати и Европа. За чуждестранните посетители тези места предлагат възможност да научат за част от историята, която често остава без внимание в западните разкази, което допринася за по-пълно разбиране на Втората световна война в Източна Азия. Музеят редовно организира международни академични конференции, на които събира историци и изследователи, за да обсъждат и анализират събитията около инцидента от 18 септември и тяхното глобално значение.
Запазването на тези исторически реликви не е без предизвикателства. С течение на времето естественото износване, както и човешката дейност, могат да повредят обектите. За да се справи с това, китайското правителство е инвестирало значителни средства във възстановяването и поддържането на реликвите от инцидента на 18-и септември. Например през 2020 г. обектът Лиутяоху Рейлвей беше обект на мащабен проект за възстановяване, включващ поправка на железопътните релси, модернизация на експонатите в музея и подобряване на посетителските съоръжения. Процесът на възстановяване включваше напреднали методи за консервация, като 3D сканиране за запазване на оригиналната текстура на артефактите и системи за наблюдение на околната среда за контрол на влажността и температурата в изложбените площи. Правителството също така сътрудничи с местни общности и исторически организации за събиране и запазване на нови артефакти, свързани с инцидента, осигурявайки експонатите да останат актуални и всеобхватни. Доброволци от общността често участват в кампании за събиране на артефакти, интервюирайки възрастни жители, за да съберат устни истории и семейни реликви, свързани с периода.
Освен физическото запазване, съществува и фокус върху цифровото запазване. Много музеи са създали онлайн версии на експонатите си, което позволява на хора по целия свят да получават информация за инцидента от 18-ти септември от домовете си. Например, Музей по историята на 18-ти септември разполага с уебсайт и мобилно приложение, които предлагат виртуални обиколки, видео лекции и цифрови архиви с артефакти. Цифровите архиви включват изображения с висока резолюция на редки документи и интерактивни хронологии, които потребителите могат да изследват. Това цифрово запазване не само прави историята по-достъпна, но също така помага да се предпази тя от загуба или забравяне. Музеят също така е сътрудничил с международни цифрови платформи, за да споделя съдържанието си, достигайки по-широка глобална публика и насърчавайки културен диалог около това решаващо историческо събитие.
Ролята на тези исторически реликви и паметници излиза извън образованието — те също служат като напомняне за важността на мира. Много от обектите включват експонати или послания, посветени на насърчаване на мира и предотвратяване на войни. Например, площадът на паметника „18-ти септември“ в Харбин има каменна плоча, на която е гравирано „Запомни историята, пази мира“. Тези послания намират отклик при посетителите от цял свят и им напомнят, че уроците от инцидента на 18-ти септември не са свързани само с миналото, но и с изграждането на по-мирно бъдеще. Музеят често организира работни занимания по мирно образование за младежи, при които участниците водят дискусии за разрешаване на конфликти и значението на международното сътрудничество, като използват историческия контекст на инцидента от 18-ти септември като отправна точка за диалог.
×
