Фестивалът на двойното девето, един от традиционните китайски фестивали с история, простираща се на хиляди години, носи богато платно от културни значения и топли обичаи. Той се провежда на деветия ден от деветия лунен месец всяка година, дата, избрана поради връзката ѝ с числото „девет“ – символ на дълголетие и добър късмет в традиционната китайска култура. В древната нумерология нечетните числа се считат за яну и тъй като деветият ден на деветия лунен месец включва удвоено срещане на ян числото девет, той е известен още като „Фестивал на двойния ян“. Това уникално съчетание от числа не само означава благоприятност, но също така съответства на променящите се сезони, отбелязвайки прехода към свежите, хладни дни на есента. От поколения насам този фестивал е момент да почитаме възрастните, да се съберем със семейството и да участваме в дейности, които свързват хората с природата и наследството им. Днес, дори и при променящите се начини на живот, основният дух на Фестивала на двойното девето остава жив, напомняйки на хората за важността на семейните връзки и уважението към онези, които са извървели пътя на живота преди нас.
За да разберем Двубойния девети фестивал, е важно да се върнем към неговото произход. Първите записи за фестивала датират от Хан династията, когато се е вярвало, че изкачването на високо място в този ден може да отблъсне нещастия и да осигури безопасност. Тази вяра произлиза от древнокитайската концепция за „избягване на неблагоприятното“, тъй като се смятало, че високите места са по-близо до небесата и защитени от зли духове. С течение на времето тази практика се превръща в традицията „изкачване на височини“ — дейност, при която семейства и приятели заедно изкачват планини или хълмове. В някои райони хората също биха закрепвали листа от растението чу ю, което се смята за отблъскващо болести и зло, към дрехите или шапките си по време на изкачването. Актът на изкачване символизира не само преодоляването на предизвикателства, но също позволява на хората да се насладят на свежия есенен въздух и на поразителната есенна пейзажна красота, когато листата по жълтеят и червенеят, а хризантемите цъфтят в ярки цветове. За много хора това изкачване е начин да прояснят ума си, да оценят красотата на природата и да размишляват за миналата година. Освен това в някои райони изкачващите могат да спират по пътя в планински храмове, запалвайки тамян и отправяйки желания за здраве и просперитет за своите семейства.
Друга обичана традиция на Двубесенния фестивал е възхитата от хризантеми. Хризантемите, които цъфтят в късната есен, се считат за символ на издръжливост и дълголетие. В традиционната култура се вярва, че притежават оздравителни свойства – листата им някога са се използвали за приготвяне на чай или вино, които според поверието подпомагат здравето и предпазват от настинки, когато времето стане по-студено. По време на фестивала парковете и градините са пълни с експозиции на хризантеми, представящи различни видове в оттенъци на бяло, жълто, лилаво и розово. Тези изложби често включват сложни аранжировки, като някои градини създават тематични пейзажи с хиляди хризантемови растения. Семействата често посещават тези експозиции, правят снимки, наслаждават се на сладкия аромат на цветята и понякога си вземат малък букет за вкъщи. За възрастните хора по-специално разглеждането на хризантеми е спокойна и радостна дейност, която ги свързва с ритмите на природата и традициите от младостта им. Някои общности също организират поетични четения или конкурси за рисуване с хризантемова тематика, където участниците могат да изразят приятното си отношение към цветето чрез изкуство и литература.
Никакво честване на Деня на двойното девето не е пълно без традиционна храна, а най-емблематичното лакомство е „Торта за двойното девето“. Тази торта, приготвена от брашно от ориз, смокини, орехи и други ядки или суровете плодове, е сладка, питателна и лесна за споделяне. Кръглата ѝ форма символизира единство и завършеност, което я превръща в идеална храна за семейни събирания. В някои райони тортата се пържи на пара, докато в други се пържи в фурна, но независимо от начина, тя винаги се приготвя с внимание. Процесът на приготвяне може да бъде семейно занимание, при което децата помагат да се смесват съставките и да се украси тортата с цветни плодове и ядки. Семействата се събират около масата, за да изядат тортата заедно, разговаряйки и смеейки се, докато се наслаждават на всяка хапка. За много деца тортата за Двойното девето е любимата част от празника, тъй като не е само вкусна, но и свързана с вълнението от дневните активности. В някои райони съществува обичай да се нареждат няколко слоя от тортата, като всеки слой символизира стъпка към по-висок и по-добър живот.
Уважението към възрастните е в сърцето на фестивала Дубъл Найнт, и тази традиция има много форми. В миналото семействата посещаваха възрастните си роднини, носейки им подаръци от вино от хризантеми, торта за Деня на деветият девети месец и топли дрехи, за да се подготвят за зимата. Те прекарваха деня, говорейки, помагайки с домакинските задължения и слушайки разкази от миналото. Днес тази традиция продължава, но се е адаптирала и към съвременния начин на живот. Някои семейства завеждат възрастните си близки на кратки пътувания — може би до някой близък планина за лек поход или до парк, за да се възхищават на хризантемите. Други организират малки семейни вечери у дома или в любим ресторант, като по този начин осигуряват възрастните да се чувстват обичани и ценени. В много общности местни организации също провеждат събития за възрастни хора, като чайни партита, изпълнения на народна музика или изложби по калиграфия, които им дават възможност да социализират и да празнуват фестивала заедно с връстниците си. Освен това училищата често организират дейности, с които учат децата за важността от уважението към възрастните, например писане на картички или изпълнение на скечове, за да покажат признателност към бабите и дядовците си и други възрастни граждани.
Денят на двойното девето заема особено място в китайската литература и изкуство. В продължение на векове поети и писатели са създавали стихове за фестивала, улавяйки неговата красота и емоции. Един от най-известните стихове е на Ван Вей, поет от династията Танг, който пише за тоската по родния си дом и семейство, докато се изкачва на високо място по време на Деня на двойното девето. Думите му продължават да намират отклик и днес, тъй като много хора, които живеят далеч от дома, използват фестивала като момент да се обадят или направят видео разговор със семействата си, споделяйки мисли и чувства. Художниците също са вдъхновени от фестивала – картините често изобразяват сцени с хора, изкачващи планини, любувайки се на хризантеми или събират около маса със сладкиш за Деня на двойното девето, запазвайки тези моменти за бъдещи поколения. Освен традиционните картини, съвременни художници също са създали цифрово изкуство, скулптури и дори инсталации, които отдадат почит на фестивала, сливайки древни традиции със съвременни форми на изкуството.
През последните години Денят на двойната девятка също е станал повод за повишаване на осведомеността за нуждите на възрастните хора. Със стареенето на обществото все по-голямо внимание се обръща на осигуряването на качествено здравеопазване, безопасно жилищно подслоняване и възможности за активност и ангажираност на възрастните. Много общности използват празника като платформа за организиране на доброволчески дейности – като безплатни медицински прегледи за възрастни или програми, при които млади хора помагат на възрастни да научат ползването на смартфони или компютри. Тези инициативи не само почитат духа на празника, но и укрепват общностите, правейки ги по-съпричастни. Някои градове дори са създали „Центрове за грижа на възрастните“, които работят през цялата година и използват празника като възможност да представят услугите си и да насърчат още хора да се включат в инициативи за грижа на възрастните.
Това, което прави Деня на двойното девето толкова издръжлив, е неговата способност да събира хората. В един свят, където животът често напредва бързо, а хората са заети с работа и други ангажименти, фестивалът дава възможност да забавим хода, да възстановим връзките със семейството и да оценим простите радости на живота. Независимо дали изкачваме планина заедно с любимите, споделяме парче торта за Деня на двойното девето или просто седим с по-възрастен роднина и слушаме приказките му, фестивалът ни напомня какво наистина има значение — любов, уважение и връзките, които ни свързват един с друг. Освен семейните връзки, фестивалът също така насърчава чувство на общност, докато съседи и приятели се събират, за да участват заедно в общи дейности и празненства.
Докато отбелязваме Деня на двойното девето всяка година, ние не само почитаме традицията, но и създаваме нови спомени. За децата фестивалът е възможност да научат за своята култура и да прекарат качествено време с бабите и дядовците си. За възрастните това е напомняне да ценят времето, което имат със семейството си, особено с възрастните. А за възрастните хора това е ден, в който да се почувстват обичани, уважавани и част от общността. По този начин Денят на двойното девето продължава да цъфти, предавайки стойностите и традициите си от едно поколение на следващото, осигурявайки духът му да остане жив през следващите години. С всяка изминала година фестивалът еволюира, включвайки нови елементи, като в същото време запазва дълбоко вкорененото си културно значение, подобно на устойчивия хризантем, който цъфти отново всяка есен.
×
